Начало Статии ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА РАКИТОВО

ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА РАКИТОВО

Ракитово (811 м.н.в.) е разположен в южния край на Чепинската котловина. Тя е образувана през плиоцена. Територията на община Ракитово е обитавана от човешки общества от най-ранна древност. Доказателство за това са разкритите неолитни селища край Ракитово и Дорково (VІ-V хил.пр.Хр.). Със световна известност е богато рисуваната керамика, оригиналната идолна пластика и най-вече зооморфният и антропоморфен съд „Ракитовската Венера” от проученото неолитно селище в Ракитово. Интерес представлява и местната тракийска култура, останала от бесите. Сравнително добре запазени са тракийските крепости в м. Пашино бърдо и Калето при Качаков чарк край Ракитово, както и Алков камък при Костандово, имали важно стратегическо значение.

 

 

 

 

 

На територията на общината петте църкви от раннохристиянската епоха (V-VІ в.сл.Хр.) определят района като важно културно, религиозно и духовно средище, център на епископия. Предвид размерите, архитектурата и художествената украса църквата-базилика в м. Николица в Ракитово се приема за епископия. Тя е съществувала до 17 в., когато е разрушена. Базиликата е свързана с културата на бесите, равна е по план на базиликата „Св. София” в София. Впечатлява с големината, монументалността и запазените архитектурно-художествени детайли. За съхранението й от 1994 г. се извършват консервационно-реставрационни работи. Възстановена и укрепена е нейната западна фасада, а върху североизточната част на базиликата през 1923 г. е построен параклис „Св. Никола”.

На 6 км северозападно от Дорково се намират останките на прочутата през българското средновековие крепост Цепина, наричана от хронистите „чутовна” и „недостъчна”. Тази стратегическа крепост е престолнина на деспот Слав, владетел на Родопската област през 12 в. Първи археологически проучвания прави руският историк Полихроний Сирку през 1879 г. Той разкрива останки от църква, следи от стенописи, мраморни колонки и плочи. Открива и две мраморни икони с релефни изображения на апостолите Петър и Павел. След като разбира, че тези икони могат да бъдат унищожени без подходящо място за съхранение в Пазарджишко или Пловдивско, Сирку се разпорежда да бъдат изпратени в Археологическото дружество в Петербург. Така ценните находки от Цепина се озовават в Ермитажа, където се съхраняват до днес.

Насилственото помохамеданчване в Чепинския край се извършва през 1666 г. Център на това злодеяние става с. Костандово. Най-напред са помохамеданчени местните първенци, а след това и цялото население. Тези, които успяват да избягат, изграждат временни жилища в околните гори. Израз на недоволството по време на робството е хайдутството. Ракитово служи за сигурна база на Тодор Банчев, хайдутин от Батак. Негов байрактар е Иван Тупаров (Назлънин) от Ракитово, който хваща гората в 1864 г., когато е 40-годишен. Той е първият и единствен хайдутин от Чепинския край. Загива в сражение през 1867 г.

През османското владичество селата от Чепинския край се споменават в редица данъчни регистри като Ракитово е с най-големи феодални приходи – признак за съществуванетона голямо българско селище. В миналото Ракитово се е славело като абаджийско селище. От занаятите са били развити дърводелство, ленарство, земеделие, скотовъдство, пчеларство, златарство.

В градската структура на Ракитово се включват двата възрожденски паметника, забележителни образци на строителството, архитектурата и изкуството от средата на 19 в. – църквата „Св. Неделя” (1861) и Часовниковата кула (1872).

Църквата „Св. Неделя” е паметник на културата, построена е със средствата и общите усилия на християни и мохамедани. Мястото за построяването е дарено от тогавашния кмет Афуза Юсеин ефенди. Иконостасът е дело на Банската художествена школа. Черквата е строена с получено разрешение от Цариград. 14 икони са най-добрите иконописни образци от 7-8 в. Камбанарията на църквата е построена през 1899 г.

Часовниковата кула е архитектурен паметник, изградена е на северозападния склон на височината Бърдо досами Ракитово. Кулата е с височина 18.60 м и се състои от две части.

Ракитово е будно селище още в далечното минало. Стремежът към знания, интересът към света и към заобикалящата действителност спомагат за духовното израстване на местните хора. Процесът на Възраждането не отминава и жителите на Ракитово.

Килийно училище е открито през 1865 г. В двора на черквата е построена за целта сграда на един етаж. Първоначално учениците не са много на брой, но постепенно желаещите да учат се увеличават. Учител става поп Илия Топорчев (1836-1933) от Каменица. След освобождението на България от османско робство румелийското правителство отпуска на Ракитово средства за образованието. През 1881 г. започва да се строи ново училище.За две години е построена двуетажна сграда с осем стаи, в които се събират всички ученици.

Голяма заслуга за образованието на ракитовци и чепинските българи има известната Неделя Петкова, която пребивава в Ракитово през 1883 г. с желанието да разпространява знания. Тя работи без заплата и претенции. Нейният стремеж е да запали сред момичетата искрата на знанието, с което поставя началото на девическото образование в Ракитово.

Прогимназия се разкрива през учебната 1908-1909 г. Училище „В. Левски” се открива през 1911 г., а през 1938 г. още едно училище. Откриването му е предизвикано от нуждата за дърводелски кадри. Училището е настанено в старата постройка на прогимназията. Курсът на обучение е 3 години. За 14-годишното си съществуване то подготвя много кадри и има авторитет.

Инициатор за създаването на читалище в Ракитово (14 април 1898) е Иван Клинчаров, по това време учител в селото. Роден е на 7 януари 1878 г. в Пазарджик. Гимназиалното си образование завършва в 1896 г. В началото на века се записва в Историко-филологическия факултет. Продължава образованието си в Женева и Лион, получава докторат в Брюксел. През 1910 г. издава своето изследване „Христо Ботев и биография”, което прави силно впечатление. Издава биография на Л. Каравелов с изследване за творчеството му. През 1924 г. излиза книгата му за В. Левски, година по-късно се появява и „Дядо Благоев-биография”. Литературната критика го определя като един от първите биографи на Хр. Ботев, но за ракитовци си остава учител и основател на читалището. Заедно с него основатели на читалището са Петко Костадинов, Георги Андонов, Тодор Тупаров, Атанас Петров, Георги Тупаров и Тодор Кафеджиев, които наричат читалището с името на Ботевия вестник „Будилник”. С общи усилия и събрани средства през 1930-1931г. е построена нова сграда, която за времето си е най-модерната читалищна сграда в Южна България.

В Априлското въстание участват група ракитовци. Георги Бозаджийски е член на революционния комитет в Каменица, той става организатор и ръководител на групата въстаници от Ракитово. Другият ракитовец Ангел Кафеджиев участва във въстанието в четата на Стефан и Ангел Трендафилови.

Поминък в миналото е животновъдството, земеделието, абаджийството, ленарството, дърводелството, от занаятите са развити абаджийство, тъкачество, златарство, грънчарство, ковачество. Дърводобивът заема централно място, а след него дървопреработването. От културите се засаждат пшеница, ръж, овес, картофи, фасул, царевица, хмел, от животните се отглеждат крави, овце, кози, коне.

В 30-те години на 20 в. Ракитово се слави като известен планински курорт. По това време има първоначално, основно и земеделско училище, здравна служба с лекар,телеграфо-пощенска станция, популярна банка, модерна баня. Функционират горска и млекарска кооперации, две терпентинени фабрики, две мебелни предприятия. Селото е с водопровод от 1920 г. и в почти всяка къща има чешма. През 1926 г. Ракитово има електрическо осветление от централата „Въча”. Къщите са масивни и на няколко етажа. Жителите наброяват 5000. Пловдивският вестник „Борба” отбелязва: „Ракитово, там где лъха зефира на свежестта и младостта, прошарено от зеленина, бор и вода, справедливо носи палмата на курортите. Образцова чистота, къщи всички градски тип, с прекалено евтини наеми за курортисти, също с добре и най-модерно обзаведени хотели и ресторанти, при най-евтини цени.”

Ракитово е обявен за климатичен планински курорт през 1963 г.Тук слънчевите дни са повече от 200, а зеленината допълва облика на града. Разкрити са възпитателно училище-интернат (1953), климатична гимназия (1971), помощно училище. Изграден е санаториум за специализирана медицинска помощ (1953), работи поликлиника, минерална баня с физиотерапия, направен е стадион (1962). Стопанисването на горите се осъществява от ДЛС-Ракитово. Налице са всички условия за развиване на опознавателен, здравен, зимен, воден и ловен туризъм. В землището му попада биосферният резерват Мантарица, пещерата Лепеница, връх Сюткя, курорта Цигов чарк. В Мантарица виреят 700 тревни, храстови и дървесни видове. Хидротермално находище е разкрито между Ракитово и Костандово в периода 1969-1974 г. Направени са няколко сондажа с различна дълбочина. Водата се характеризира като алкална, флуорна, силициева, сулфатно-хидрокарбонатно-натриева. Изворите са общинска собственост. До един от тях при Костандово функционира минерален плаж.

През втората половина на 20 в. се развиват дърводобив, дървопреработване, хмелопроизводство, земеделие, животновъдство. В града има текстилно и дървообработващо предприятия, мебелни и дърводелски цехове.

През 1964 г. е обявено за селище от градски тип, а през 1969 г. за град. Център на община става през 1979 г. В състава й влизат Костандово и Дорково. Населението се състои от българи, цигани и власи, които изповядват християнство и мюсюлманство.

Костандово е на 4 км североизточно от Ракитово. В средните векове е било централно селище в Чепинско. В землището му има много следи от траки и римляни. Поминък в миналото е абаджийството тъкачеството, железарството, ленарството, развива се земеделие и животновъдство. Работи тухларна фабрика (1960), килимарски цех (1970), шивашки цех, изградена е фабрика за хмелов гранулат (1986). В селото има електрификация от 1936 г., водоснабдяване от 1945 г., канализация от 1958 г. Училище е открито през 1906 г., а читалище е основано през 1919 г. Селището е обявено за град през 2003 г.

Дорково е на 7 км от общинския център Ракитово. В землището му са открити следи от наколни жилища, римска баня, тракийски могили. В миналото населението се препитава с животновъдство, земеделие, абаджийство, катранджийство, дърводобив. Селището е електрифицирано в 1929 г., канализирано и асфалтирано. Училище е разкрито в 1907 г., читалище през 1919 г. Много добри са традициите в областта на фолклора. Ансамбъл „Овчарска песен” е създаден през 1971 г. от Щерю Дузов и Васил Кривошийски, а от 1999 г. се провежда международен фестивал за изворен фолклор. Добър облик на селището придава храмът „Св. Илия” (1928). В близост до Дорково е историческата крепост Цепина и палеонтологичното находище, разработвано от българо-френска експедиция, разкрила следи на повече от 30 вида едри гръбначни животни, датирано на 5 милиона години. При Цепина е изградена триетажна хижа с музейна експозиция.

ЛИЧНОСТИ

КУЛТУРА

Крум Дамянов – роден е на 31 август 1937 г. в Ракитово. Известен български скулптор. През 1962 г. завършва Художествената академия в София, специалност „Декоративно-монументална скулптура” при проф. Любомир Далчев. От 1969 до 1994 г. работи последователно като преподавател, доцент, професор към катедра „Рисуване и моделиране” в Архитектурния факултет на Висшия институт по архитектура и строителство (сега УАСГ)-София. От 1994 г. е професор към катедра „Скулптура” в Националната художествена академия в София. Със своите творби Крум Дамянов участва в редица международни симпозиуми и конкурси. Най-ярките му монументални творби са: паметник „Бранителите на Стара Загора” (1977), монумент „Знаме на мира” в София,посветен на Международната детска асамблея (1979), монумент „Създатели на българската държава”-Шумен (1981), паметника „Асеневци” във В. Търново (1985). Негови скулптурни творби се намират в Националната художествена галерия в София и в частни колекции в Австрия, Белгия, Германия, Норвегия, САЩ, Франция, Холандия, Южна Корея. От 1994 до 2008 г. има изложби в България, Франция, САЩ, Белгия. Участвал е в скулптурни симпозиуми в Австрия, Полша, Германия и на Олимпиадата на изкуствата в Сеул, Южна Корея (1987). Носител на най-високи съюзни и държавни отличия. През 2008 г. е обявен за почетен гражданин на Ракитово.

Милош Зяпков – роден е на 18 януари 1940 г. в Ракитово. Поет и учител. През 1948 г. баща му и вуйчо му са изпратени в концлагер. Това се отразява на детството и по-нататъшния живот на поета. След основното си образование в Ракитово завършва Педагогическо училище във Велинград. Назначен е като възпитател в ТВУ „М. Горки” в Ракитово, където работи до края на жиота си. Служи в Трудови войски. Задочно завършва педагогика и литература в Софийския университет. Оженва се и има една дъщеря. Пише педагогически статии, сценарии, поезия, сатира, разкази. Активно работи като самодеец в читалище „Будилник”, ръководи театрален кръжок и кръжок по поетично майсторство, ангажиран е в подготовката на местния вестник „Родопска твърдина”. Сътрудничи в печата със стихотворения, сатирични материали и статии. Активно участва в промените след 1989 г. Загива на 1 юни 1990 г. Посмъртно са издадени книгите му „Не исках да съм просто жив” (1992) и „Събрани творби” (2000). През 2007 г. е обявен за почетен гражданин на Ракитово, а улицата, на която е живял, е преименувана на негово име. През 2008 г. по предложение на Съюза на българските писатели, Сдружението на българските писатели и Сдружението на писателите в Пазарджик Общинският съвет в Ракитово учредява Национална литературна награда на негово име, „чието творчество се нарежда сред най-достойното, създадено през втората половина на 20 в.”. Националната награда „Милош Зяпков” се връчва ежегодно на празника на Ракитово.

Димитър Мечев – роден е на 7 февруари 1928 г. в Ракитово. Диригент на духов оркестър и учител. След основното си образование в Ракитово завършва през 1947 г. гимназия във Велинград. В периода 1948-1951 г. е нередовен учител в училище „Хр. Ботев” в Ракитово и активен самодеец в читалище „Будилник”. Премества се да живее във Велинград и от 1952 г. е учител в с. Драгиново. Учи задочно (1951-1954) в Полувисшия учителски институт в Дупница. От 1955 до 1961 г. е учител във второ основно училище във Велинград. Преподава история, география, френски език и пеене, води хор и детска музикална школа по акордеон. През 1962 г. се премества в първо основно училище, където преподава пеене. Ръководи хор, детска музикална школа по акордеон и фанфарна музика към училището (1963-1965). Основава духов оркестър (1965), станал по-късно емблематичен за Велинград и България. Оттогава до 2007 г. работи като диригент на оркестъра и музикалната школа към него, подготвяща млади попълнения. Духовият оркестър има много значими турнета и изяви зад граница. Под ръководството на Димитър Мечев оркестърът и мажоретният състав имат 86 участия в различни конкурси, фестивали и юбилейни тържества в Средна и Западна Европа, бившия СССР и балканските страни. Умира на 13 юли 2007 г.

Коста Биков – роден е на 17 декември 1944 г. в Ракитово. Кинорежисьор. Основното си образование завършва в Ракитово и продължава в Техникум по механотехника в Пловдив. През 1971 г. завършва ВМЕИ в София, специалност „Приборостроене”. В периода 1971-1974 г. е инженер в Завода за възли и детайли на металорежещи машини във Велинград. През 1979 г. се дипломира във ВИТИЗ „Кр. Сарафов”, специалност „Кино и телевизионна режисура”. От 1979 до 1992 г. е кинорежисьор в Студията за игрални филми „Бояна”. От 1992 до 1996 г. е главен секретар на Съюза на българските филмови дейци. Работи в Българската национална телевизия (1997-2009) като режисьор, ръководител на Центъра за филмопроизводство и директор на Студията за телевизионни филми „Екран”. Режисьор е на игралните филми „Прилив на нежност” (1983), „Гнездо за думи” (1984) и „Живот до поискване” (1986). Автор е на документалните филми „Опит за мълчание” (1996) – за поета Константин Павлов, „Пътешествие между два филма” (1997) - за режисьора Рангел Вълчанов, „В главната роля – Стефан Данаилов” (2002), „Великото сбогуване” (2004) – за художника Георги Божилов-Слона, „Левски” (2006) – филм от поредицата „Великите българи”, ”Зачеркнатият класик” (2007) – филм за Иван Пенков, в съавторство с Оскар Кристанов. Негови изяви в телевизионния театър са „Полицаите” (1979) по пиесата на Славомир Мрожек и „Лазарица” (2006) по пиесата на Йордан Радичков с участието на Рангел Вълчанов в постановка на Юлия Огнянова. По-значими награди са „Златен ритон” за филма „Пътешествие между два филма” (1998), наградата на БНФ за филмите „Опит за мълчание” и „Пътешествие между два филма” (1998), наградата на гр. Пловдив за филма „Великото сбогуване” на фестивала „Златен ритон” (2005).

Георги Холянов – роден е на 10 юли 1946 г. в Пещера. Композитор. През 1947 г. семейството му се преселва в Ракитово. Загубил зрение в ранна детска възраст, той учи в училище за деца с нарушено зрение във Варна, а в Пловдив завършва средното си и висше музикално образование. Работи като методист в културния дом „Аргир Стоилов” в Пловдив (1975-1981). Там създава вокална група за естрадна музика. От 1981 г. живее в София и преподава музика в училището за деца с нарушено зрение „Луи Брайл”. Популярен като композитор в различнижанрове. Създал е над 200 произведения. Негови песни изпълняват Йорданка Христова, Маргарита Хранова, Росица Кирилова, „Тоника”. Печелил е награди от фестивалите за попмузика във Варна и Бургас. Има издадени 5 албума с авторски песни за деца: „Моя кукла Барби”, „С баба на мач”, „Барби винаги е с мен”, „Магаренцето Влади”, „Споко”, един албум с инструментална музика „Гласове на радостта” и албум с песни на армънски език „Да пеем с болка”. През 2009 г. е избран за учител на годината и награден с почетен знак „Сърцето на София” за изключителен принос в образованието.

Катерина Тупарова - родена е на 5 март 1965 г. в Ракитово. Оперетна актриса. Завършва основно образование в училище „Св. Кл. Охридски” в Ракитово. От малка се занимава с музика, свири на акордеон в школата към читалище „Будилник” и е солистка на вокална група „Славянка”. От 1980 г. изучава класическо пеене в класа на Иванка Михайлова, преподавателка в СМУ-Пловдив. Завършва музикално училище през 1984 г. и постъпва като актриса в Оперетен театър „Маестро Георги Атанасов”-Пазарджик. През 1986 г. е приета в Музикалната академия „Панчо Владигеров”-София и учи в класа по пеене на проф. Елена Киселова и в класа по актьорско майсторство на проф. Павел Герджиков. Като студентка в трети курс спечелва конкурс и става актриса в Държавен музикален театър „Ст. Македонски”-София. В репертоара си има над 65 роли в опери, класически оперети, мюзикъли, концерти. Гастролирала е в Австрия, Германия, Дания, Холандия, Норвегия. Има записи в телевизионни и радиопредавания.

Никола Янев – роден е на 25 февруари 1947 г. в Ракитово. Учител, музикант и композитор. Средно образование завършва в родния си град. Три години е преподавател по акордеон в читалище „Будилник”. През 1970-1972 г. е студент в Естрадния отдел на Българската държавна консерватория в София, специалност „Акордеон”. От 1972 г. в продължение на 18 г. е учител по музика в СОУ „Св. Кл. Охридски” в Ракитово. Завършва Висшия музикално-педагогически институт в Пловдив. От 1990 до 1996 г. е учител по музика в СОУ „Хр. Смирненски”-Ракитово, а от 1997 до 2010 г. в ОУ „Хр. Ботев”. Бил е диригент на духов оркестър, тригласен хор, вокални групи, фанфарен оркестър, ръководител на група за армънски песни и 2 детски ромски групи. Член на Националния музикален фолклорен съюз „Орфеево изворче”, притежава първа квалификационна степен като учител (1998). Участвал е в над 1300 концертни изяви в страната и чужбина. Творческата му дейност като композитор включва около 100 песни, маршове, оркестрови творби, музика за театър, оперета, оркестрации и аранжименти. Издал е „Сборник за фанфарен оркестър на фолклорна основа – музика и оркестрация” (1993), „101 песни на армъните в България (2001) в съавторство със Зоя Минкова, два касетъчни албума и няколко компактдискове на негови групи. Награждаван е с много отличия. Обявен е за почетен гражданин на Ракитово през 2007 г.

Тодор Вандев – роден е на 28 февруари 1929 г. в Ракитово. Читалищен деятел. Основно образование учи в Ракитово и продължава в гимназия „В. Левски”-Велинград. Още като дете се насочва в музиката и се записва в духовия училищен оркестър с диригент Борис Джинов. През 1951 г. завършва курс за хорови диригенти в Чепеларе. От 1952 г. е библиотекар в читалище „Будилник”-Ракитово. През 1955 г. започва работа в ДИП „В. Пеева”-Ракитово и успоредно с това завършва курс за музикални ръководители. Става диригент на духовия оркестър и училищния хор. През 1956 г. завършва национален курс за музикални ръководители, а две години по-късно и курс за преподаватели по акордеон. Работи като диригент в читалището и сформира ансамбъл, четиригласен хор и оркестър. През 1962 г. завършва във Варна курс за ръководители на естрадни оркестри и вокални изпълнители. Създава към читалището акордеонен оркестър, битов тригласен женски хор, мъжка и женска вокална група. Четири години работи като професионален оркестрант към бюро „Естрада” и продължава да е музикален ръководител в местното читалище. Бил е управител на почивната база на завод „Витоша”-София (1975-1989), но не се откъсва от музикалното поприще. След пенсионирането си ръководи мъжка вокална група към църковния храм „Св. Неделя” в Ракитово. За активна читалищна дейност е удостоен с орден „Св.св. Кирил и Методий”-трета степен и златна значка на Министерството на културата.

Асен Салкин – роден е на 29 октомври 1942 г. в Костандово. Археолог. Завършва гимназия във Велинград, а след 5-годишна служба във флота през 1967 г. завършва археология в СУ „Св. Кл. Охридски”. Бил е уредник в окръжния музей в Добрич (1969-1971), а от 1971 до 2006 г. уредник и директор на градския музей в Каварна. Участва в проучванията на Калиакра. Научен ръководител на подводни археологически експедиции по Черноморското крайбрежие (1971-2006), от 1980 г. е ръководител на проучванията на археологическия комплекс Яйлата. Заедно с колеги от АИМ при БАН изработва археологическа карта на община Каварна. Активно участва в обявяването на Калиакра и Яйлата за национални археологически резервати. Има публикувани научни и научно-популярни статии за колонията Бизоне на пристанище Каварна, скалните гробници и ранновизантийската крепост в резерват Яйлата и други по историята на Добруджанското черноморско крайбрежие. От 2006 г. работи като уредник в Историческия музей-Велинград, отдел археология. Научен ръководител на теренните обходни експедиции в община Велинград, тракийски скални светилища и тракийска гробница. Резултатите от тези проучвания са публикувани в списания и сборници.

Петър Гелин – роден е на 31 май 1957 г. в Ракитово. Журналист, поет, писател и краевед. Журналистическата си кариера започва като репортер във в. „Септемврийско знаме”-Пазарджик през 1979 г. От 1982 до 1991 г. е редактор на в. „Родопска твърдина”-Ракитово. Работил е като кореспондент на в. „Марица”-Пловдив, сп. „Родопи”, в. „Денонощен новинар”, Радио Пловдив, автор и водещ на развлекателното предаване „Гювечът” по Радио ЧЛК-Велинград. Дебютира с поезия в книгата „Настъпва денят” (1980) от поредицата „В строя” на Военното издателство. Стихотворения печата в централния и периодичен печат. Представен е в сборниците „Антология Пазарджик” (1993), „Родопски гласове” (1995), „Обич искам да ти дам” (1996), „Райска долина” (1997), „Послания” (2002), „С име и чар на момиче” (2008). Негови стихове са превеждани на руски и публикувани в сборниците „Слънчев бряг” (1989), „Сълза по вятъра” (1998), „Добро ехо” (2000), издадени в Ставропол. Съавтор е на енциклопедия „Чепино” (2002). Работи и твори в София. Бил е репортер в сп. „Съдби и дом”, редактор в сп. „Журнал за жената”, заместник-главен и главен редактор на сп. „Родопско слово”. Автор е на книги с географска и историческа тематика, стихове и разкази, исторически изследвания. Издал е книгите „Ракитово” (очерк), „Гората, прамайката” (очерк), „Времето на Ракитово” (етнография), „Ракитово” (пътеводител), „Разсъмване в зелено” (стихове), „По дефилето на Чепинска река” (очерк), „Духовната сила на Ракитово” (очерк), „Цигов чарк” (очерк), „Прищевки” (афоризми), „Далечни и близки” (преводни стихове), „Красиви като богове” (документални разкази), „Юндола” (очерк), „Приказната пещера” (очерк), „Родопска земя” (географски очерци), „Цепина” (очерк), ”Увереност на кръстопът” (стихове), „Миналото на Ракитово” (монография), „Апострофи за мъже, жени и политици”, „Апострофи за приятели”, „Магарешки трънчета” (хумор и сатира), „Живот на вересия” (записки по време на криза), „Бисери на светлина” (за езиковото богатство на Ракитово), „Слоновата кост” (за уникалното находище в Дорково), „Повей от есента” (легенди и разкази), „Незагаснала жарава (очерк), „Костандово” (очерк), „Ей така” (стихове), „Дорково” (очерк), „Зеленото се скрива” (столични стихове), „Великденски яйца” (очерк).

ОБРАЗОВАНИЕ

Асен Карталов – роден е на 22 януари 1933 г. в Ракитово. Професор, доктор на философските науки. Завършва основно образование в родното си място, а след това продължава в Първа мъжка гимназия в Пловдив. През учебната 1952-1953 г. е начален учител в Ракитово. От 1953 до 1958 е студент по философия в СУ „Св. Кл. Охридски”. Негови състуденти и приятели са известните български учени проф. д-р Недялко Мерджанов-логик, проф. д-р Асен Игнатов-философ, проф. д-р Петър-Емил Митев-социолог, проф. д-р Минчо Семов-политолог. Заедно с д-р Желю Желев това е голямата шесторка на техния студентски курс, в която е и той. Академичната си дейност започва през 1960 г. като асистент и доцент по философия във Висшия селскостопански институт-Пловдив. По-късно е професор в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, където преподава от 1965 г. до днес. Преподавал е философия и в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство-Пловдив, в Техническия университет-филиал Пловдив, във филиалите на Пловдивския университет в Пазарджик и Смолян. Активната му теоретико-преподавателска дейност е отразена в многобройните му статии и студии. Публикувал е няколко книги: „Завистта” (1993), „Самотата” (1996), „Академичната свобода” (2001), „Страхът” (2003), „Мълчанието” (2005), „Живях незабелязано-книга за нещата от живота” (2009). Носител е на орден „Св.св. Кирил и Методий”-втора степен. През 2005 г. става почетен гражданин на Ракитово. Още от детството си е влюбен в планината,често казва, че има над 50 години самодейна туристическа дейност. Продължава да бъде турист, член е на управителния съвет на сдружение „Суткя” в Ракитово.

Йосиф Нунев – роден е на 13 юни 1960 г. в Ракитово. Доктор на педагогическите науки. От 1980 до 1984 г. следва педагогика в Югозападния университет „Н. Рилски” в Благоевград. От 1984 до 1999 г. работи като учител, заместник-директор и директор на училище в Ракитово. След 1999 г. взема дейно участие в утвърждаването на демократичните принципи на гражданското общество у нас. Работи като служител в Министерския съвет, а по-късно е държавен експерт в Министерството на образованието и науката. През 2003 г. защитава дисертация и му е присъдена степен „доктор” по специалността „Теория на възпитанието и дидактика”. Директор на Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства. Автор е на книгите „Ромски приказки” (1996), „Ромското дете и неговата семейна среда” (1998), „Ромски фолклор от Горна Тракия” (2003), „Ромите и процесът на десегрегация в образованието” (2006), „Първопроходецът в ромската общност” (2008), „Мениджмънт на етнокултурното разнообразие в образованието” (2008), „Неформалният лидер в ромската общност” (2009).

Ангел Узунов – роден е на 1 ноември 1928 г. в Ракитово. Изявен педагог и читалищен деятел. Основно образование завършва в Ракитово, а средно във Велинград. От 1947 до 1948 г. е нередовен учител в училище „Св. Кл. Охридски”-Ракитово. Завършва задочно Учителския институт в Дупница (1951-1953). От септември 1953 г. започва работа като преподавател в трудово-възпитателното училище „М. Горки” в Ракитово, а от 1954 г. е директор на училището (до 1963). По здравословни причини продължава работата си като преподавател в същото училище до 1990 г. Отпечатал е очерци, разкази и други материали в български и чужди издания. Негов разказ е отпечатан от руската агенция „Новости” на 31 езика, а друг е включен в учебник по педагогика на Московския университет. Организира училищен музей в сградата на ТВУ. Носител на званието „Главен учител”. Дълги години отдава на читалище „Будилник” като артист-самодеец, автор на пиеси, постановчик, ръководител на самодейни колективи, бил е председател на общинския съвет за култура (на обществени начала). Автор е на фолклорната пиеса „Нишан”, написана на местен диалект, отличена на републикански фестивал с 10 медала, от които 3 златни. През 1998 г. е излъчен филм по БНТ за неговия принос в педагогиката. Има издадени книги „Живот без междучасия-записки на един педагог” (1993) и „Самораслеци деца наши” (1994). Книгите му се изучават в наши университети. Награждаван е с почетни звания и медали. Умира на 11 март 1999 г. На негово име е преименувано училището, където е работил. Обявен е за почетен гражданин на Ракитово.

ОБЩЕСТВЕНИЦИ

Манол Чолев – роден е на 21 септември 1903 г. в Скребатно, Неврокопско. Туристически деятел, известен есперантист. Баща му е бил четник в Илинденското въстание, снабдител на ВМРО. През 1911 г. семейството му се преселва в Костандово. Учи в прогимназията в Ракитово, продължава образованието си в Мъжката гимназия в Пазарджик. По-късно е учител в Костандово. Завършва учителския институт в Пловдив и става директор на училището в Дорково през 1930 г. В Костандово основава кооперация и от 1940 до 1949 г. е неин председател. Наред с учителската си дейност се отдава на есперантото. Цялата мусъзидателна дейност е свързана в Чепинския край. Основател е на 2 прогимназии, 2 читалища, 2 кооперации, на туристическо и есперантско дружество, активен турист. Заедно със съпругата си откриват през 1933 г. първия зъб на мастодонт край Дорково, където след половин век е разкрито уникално палеонтологичнонаходище. Преселва се да живее във Велинград, където продължава туристическата си и есперантска дейност. Спомага за развитието на кооперативното движение в Чепинския край. Изкачил е много върхове по планините из Европа, но най-скъп му е вр. Голяма Сюткя. Участник е в есперантски конгреси в Унгария, Чехия, Полша, Финландия. Награден е с множество отличия. Автор на книгите „Чепински край. Велинград” (1968) в съавторство с Петър Петров, Анета Шопова и Иван Ангелов, „Из Велинградския край” (1970, 1977), „Баташка планина” (1982) в съавторство с Иван Панайотов, „По стъпките на чепинските партизани (1983) в съавторство с Манол Велев, „История на кооперативното движение в Чепинския край” (неиздадена). Обявен за почетен гражданин на Ракитово през 2003 г. Умира на 104г. на 16 юни 2007 г.

Костадин Бараков – роден е на 15 септември 1944 г. в Костандово. Български дипломат. Завършил икономически техникум в Пловдив и УНСС-София. Трудовият му път преминава в системата на Мнистерството на външните работи – държавен експерт по политически и регионални въпроси за Югоизточна Европа и консул. Работил е в задгранични представителства в Атина, Солун, Никозия и Екатеринбург. Умира на 31 октомври 2007 г.

Ангел Дойкин – роден е на 21 май 1939 г. в Ракитово. Икономист. Основно образование завършва в родното си място, а средно в Търговския техникум в София. След това завършва висше оразование в УНСС-София, специалност „Счетоводство и контрол”. Започва работа като финансов ревизор и специалист в завод „Пектин”-Перник. В София работи като завеждащ финансов отдел на ЦК на БКМС. Интересува се от развитието и благоустрояването на Ракитово. Взема участие в младежките инициативи за изграждане на стадиона и всичко свързано с младите хора. Съдейства за закупуванетона музикални инструменти и уредби за младежкия естраден оркестър в Ракитово, за сграда и устройване на Младежки дом, както и сграда за Пионерски дом. Бил е завеждащ финансов отдел на Българските професионални съюзи, а като финансов съветник на председателя на Българската народна банка помага за развиване на хмелопроизводството и Ракитово става национален хмелопроизводствен център. По-късно Ангел Дойкин е икономически директор на издателско-полиграфически комплекс „Родина” в София. Той е един от създателите на сп. „Блясък”. От 2003 г. заедно с брат си развиват производство на малини и ягоди в Ракитово. Активен деятел и поддръжник за развитието на туризма и почивното дело в общината. През 2008 г. е удостоен със званието „Почетен гражданин”.

Петър Банков – роден е на 10 септември 1930 г. в Ракитово. Генерал от Българската армия. Основното си образование завършва в Ракитово. Продължава обучението си в Техникум по дърводелство и архитектура-Пловдив. Военната си служба отбива в Ямбол. Оттам е изпратен в ШЗО-Сливен.След това завършва 3-годишно военно училище във Велико Търново с отличен успех. Като офицер от българската армия започва служба в Зенитни войски-Димитровград. Впоследствие заема различни длъжности в ПВО и ВВС. Обявен е за генерал-майор на 6 септември 1984 г. Бил е началник-отдел в щаба на Втора армия-Пловдив, в щаба на Сухопътните войски и Министерството на отбраната. През 1992 г. след 42-годишна служба в армията се пенсионира. Награждаван е многократно с военни медали, два ордена и отличия за всеотдайна и предана служба към българската армия. Има грамота от общината за принос в утвърждаванетона Ракитово във връзка с 30-годишнината от обявяването му за град (1999). Обявен за почетен гражданин на Ракитово през 2003 г. Умира на 7 май 2009 г. С решение на Общинския съвет улица в Ракитово носи неговото име.

Васил Ташев – роден е на 10 септември 1924 г. в Ракитово. Доцент по медицина, хирург. След основното си образование завършва Мъжката гимназия в Пазарджик. Участник в Отечествената война. Завършва медицина във ВМИ-Пловдив (1945-1951). По-късно става асистент в Първа хирургия в Пловдив. От 1971 г. е ръководител на Клиниката по детска хирургия към ВМИ-Пловдив до пенсионирането си през 1984 г. Въвел е нов метод за лечение на вродени аномалии по хранопроводите, което е принос в медицината. По тази тема защитава дисертация и става доцент. Има научни публикации в областта на медицината. Дълги години работи като консултант към специализираната клиника на МВР-Пловдив. Награждаван е многократно за заслуги в медицината. Умира на 1 януари 1999 г. Обявен за почетен гражданин на Ракитово. Улица в Ракитово носи неговото име.

Дако Кочевски – роден е на 24 февруари 1925 г. в Угърчин. Лесовъд. Завършва гимназия в родното си място. Учи в училище „Хр. Ботев”-София, специалност „Лесовъдство”. Една година е стажант в Министерството на земеделието и горите. От 1950 г. е на работа в ГС-Беслет като старши инженер.От 1952 до 1954 г. е директор на ГС-Вищерица, а в следващите две години е началник-участък в ГС-Широка поляна. От 1955 до 1966 г. е главен инженер на ГС-Беглика. В ГС-Ракитово работи като лесничей от 1966 до 1968 г., където се пенсионира по болест. Ратува за опазване на природата в района на Западните Родопи и съдейства за обявяването на Мантарица за резерват. Носител е на „Орден на труда”-сребърен (1961) и „Орден на труда”-златен (1963) за заслуги в лесовъдската дейност. До края на живота си живее в Ракитово, където умира на 5 юни 2003 г.

Спартак Лещаров – роден на 10 юни 1920 г. в Костандово. Известен строител. Отраснал в бедно селско семейство, работил на най-големите строителни обекти в страната. Дълги години е бригадир на комплексни бригади. Награждаван е с много отличия. Носител на званието „Герой на социалистическия труд”, орден на труда-златен. Работил е на националните обекти Баташки водносилов път, хидровъзел Широка поляна, язовир Доспат и каскада Белмекен-Сестримо. Починал.

СПОРТ

Георги Марин – роден е на 15 юни 1946 г. в Ракитово.Лекоатлет. Средното си образование завършва в Техникума по механотехника-Пазарджик От 1967 до 1971 г. учи в Националната спортна академия „В. Левски”-София. Работи като служител в спортния клуб „Левски-Спартак”. Шампион на скок на дължина (1969-1971), рекордьор в дисциплината през 1970 г. Неизменно е в челните тройки в този спорт от 1966 до 1974 г.

Петър Марин – роден е на 24 май 1943 г. в Ракитово. Лекоатлет. Основно образование учи в Ракитово, а средно завършва в Икономическия техникум-Свищов. Негов първи треньор е Ангел Колев, републикански шампион по бягане. Висше образование завършва в УНСС-София. От 1968 г. до пенсионирането си работи в клуб „Левски-Спартак”. Най-добрите му постижения са в дисциплината скок на дължина. През 1968 г. е шампион дълъг скок, балкански шампион и рекордьор в дисциплината дълъг скок. През 1971 г. има шампионска титла на дълъг скок. Умира на 20 септември 2006 г.

Асен Милев – роден е на 26 януари 1955 г. в Костандово. Състезател по класическа борба. Завършва спортния техникум „В. Левски”-Пловдив. Републикански шампион в категория 57 кг класически стил (1974-1980). През 1972 г. е спечелил сребърен медал на европейско първенство по класическа борба (юноши), през 1975 г. сребърен медал на световно първенство (юноши). През 1977 г. е световен шампион-мъже, категория 57 кг.

Иван Тупаров – роден е на 15 ноември 1959 г. в Ракитово. Лекоатлет, национален състезател. През 1973 г. е приет в спортното училище „В. Левски” в Пловдив. Става републикански шампион на открито на четирибой и шампион на 60 м бягане с препятствия на закрито (1974), същата година спечелва първа шампионска титла на дълъг скок. Има шампионска титла на 100 м гладко бягане (1975), европейска вицешампионска титла на дълъг скок (1977). Има републикански титли – скок на дължина (1978, на открито; 1979 в зала, 1980, на открито и в зала, 1982 на открито и в зала, 1984 на открито). През 1980 г. е първият българин, преминал 8-метровата граница на дълъг скок и носител на приза „Златният шпайк” в турнир в Братислава. В продължение на 11 години е състезател на българския национален отбор по лека атлетика, завоювал е титли на балкански шампионати за юноши и мъже.

Участник в 2 олимпиади. Спортната си дейност прекратява през 1999 г. Обявен е за почетен гражданин на Ракитово през 2004 г.

Ангел Кошеджийски – роден е на 13 януари 1968 г. в Ракитово. Треньор по волейбол. Завършил спортното училище в Пазарджик и треньорския факултет на Националната спортна академия „В. Левски” в София, специалност волейбол, през 1993 г. Треньорската си кариера започва през 1995 г. в детската юношеска школа към волейболния клуб „Славия”-София, където е първи треньор на сегашната волейболна легенда Казийски. От 1999 до 2004 г. последователно е треньор на женския волейболен отбор на „Левски-Сиконко”-София, с който три пъти печели шампионската титла и купата на България. През 2002 г. води отбора и в срещите от шампионската лига на Европа. Едновременно с това е старши треньор на националния отбор на страната – девойки младша възраст, а през 2002 г. е помощник-треньор на националния женски отбор на България на европейското първенство в Германия. От 2004 г. е на работа в гр. Салерно, Италия. През март 2009 г. в Салерно е учредена и регистрирана от италианската волейболна федерация Академия на негово име „KAV (Koschedjiiski Akademi Voleei).

Изготвил: Петър Гелин

Реклама
Банер