Начало Статии ЧЕПИНСКИЯТ КРАЙ – ЕДНА ПОЗНАТА И НЕПОЗНАТА ЗЕМЯ

ЧЕПИНСКИЯТ КРАЙ – ЕДНА ПОЗНАТА И НЕПОЗНАТА ЗЕМЯ

Повечето хора дори не са чували за Чепинския край. Но и тези, които живеят в Северозападните Родопи, има още какво да научат.

Родопите са най-старата планина в Европа и са с толкова меки и приятно заоблени форми. Тук винаги е кипял живот. Край с. Дорково преди четири и половина милиона години теренът е бил с 300 м. надморска височина, сега е с 800 м. надморска височина. Планината Родопи е дори и днес продължава да се издига на места с по 1-2 см. на година. През плиоцена тук климатът е бил субтропичен и мястото е било савана с типична буйна тревиста растителност. По хълма към връх Здравец е започвала тропическата гора, имало е единични дървета, под които е почивало на сянка стадо от мастодонти от рода ананкус анвернензис. По саваната са препускали трипръсти коне хипариони, които днес вече ги няма. Саблезъби тигри, лъвове, примитивни мечки и  маймуни примати са си давали среща по пътеката към мястото за водопой. През сухия период водата на реката се е оттегляла чак до долу, почти до днешното си корито. Но щом са започвали тропическите дъждове, всичко се е оживявало. Кални потоци са се свличали от склона надолу. Всичко се е превръщало в едно малко езеро. Може би затова е възникнала легендата, че Чепинската котловина е дъно на езеро...

 

 

Понякога засушаванията са били продължителни и реката се е превръщала в поточе. Тогава са ставали битки на мястото за водопой. При едно такова особено голямо засушаване е измряло цялото стадо мастодонти. Следващият порой е замъкнал костите им в блатото и тук те са били запечатани в слой жълта глина с дбелина 70 – 80 см., лежащ върху слой зелена глина. Четири – пет милиона години по-късно ги открива и изследва първата българо-френска експедиция от учени, в която са включени палеонтолози, геолози,         биолози, реставратори и консерватори. Световните агенции понасят новината за най-голямото в Европа палеонтологично находище. То е уникално:

?    Защото се намира на кръстопътя между Европа, Африка и Азия и показва пътя на миграция и еволюция на животинските видове между континентите;

?    Защото е най-голямото познато на палеонтолозите струпване на кости от над 30 вида животни на едно място – над 600 кости с различни размери на площ 15 кв. м.;

?    Защото е от ранния плиоцен – период, от който не са открити други такива находища в Европа и се запълва празнота в науката;

?    Защото е изследвано от първата смесена експедиция между учени от Източна и Западна Европа.

Климатът бавно се променя и от субтропичен става умерен. Тази промяна е белязана от ледников период, чийто край е около 11 000 г. пр. н. е. Но климатът дълго време е бил суров. Изчезва саваната и буйната тропична растителност. От онова време са се запазили само папратите, но днес те са ниски и хармонират с дъбовите и борови гори наоколо.

На мястото на същия склон край с. Дорково до палеонтологичното находище се появява неолитно селище. Такива има и по склоновете над реката край днешния кв. Каменица на Велинград и край гр. Ракитово. Периодът е ранен неолит – 6 000 г. пр. н. е. Най-проучено е селището от местността Макаков мост край Ракитово. То е от най-старата позната човешка цивилизация в света – Балкано-Карпатската цивилизация. Някои учени днес, между които проф. Ана Радунчева от БАН, смятат, че това са селища от прототракийска (предтракийска – атлантска) циливилизация.

Сградите от селището край Ракитово са с трапецовидна форма и са на брега на Стара река. Археолозите са намерили пристан и колове, на които са връзвани лодките. Селището има канализация. Тук са открити следи от най-старата кремъчна работилница в света. Кремъкът вероятно е събиран от местността Кременете край Батак. Кремъчните оръдия са използвани за лов и в домакинската дейност. Тук е намерена и керамика, която хората от селището са рисували по специфичен уникален начин, определен от учените „рисувана керамика стил Ракитово”. Има само още един стил на рисуване на неолитна керамика – тракийският, разпространен в района на Стара Загора и Караново.

Наследници на Балкано-Карпатската цивизация са траките. Тук се заселват народите от беския племенен съюз. Чепинският край е сърцето в земята на бесите. На тракийски думата „беса” означава вяра. Това е земята на вярващите, наречена от древните автори „Свещената земя на Дионис”. Само тук Дионис е бил наричан бог Сива – богът на движението и промяната, на вечно възраждащата се природа. Като ехо от вековете до днес са достигнали музиката и радостта по време на дионисиите. Днес това ехо още звучи по време на най-тачения в Ракитово празник – Еньов ден – денят на билкарите, съвпадащ с летните дионисии.

Следи от бески светилища са открити в местността Алков камък край Костандово, на връх Острец край Велинград, край с. Бабек, в местността Пашино бърдо край Ракитово. Вече повече от век археолозите търсят най-голямото светилище в света – централното светилище на Дионис, което е в земята на бесите.

Певецът Орфей, който е цар и върховен жрец на Сива- Дионис, е роден в селище до централното светилище на Дионис. Днес край селата Любча и Сатовча има място, наречено Орфенското – Орфеев град. Тук някъде са ехтели стъпките на Орфей и е звучала лирата му. Тук е ехтял смехът на Евридика. Щастието на най-големия певец и музикант в света не е продължило дълго. То е свършило със смъртта на любимата му нимфа, която той е последвал дори в отвъдното, в света на сенките...

Славата на беските светилища е помръкнала при нахлуването на римските легиони. Вековните гори са опожарени. Прочутите бески войни, въоръжени с дълги прави мечове, ромфеи, са избити. Последният велик жрец Вологес, видял в ясновидските си прозрения победата на нашествениците, е заповядал укриване на централното светилище. Той загива по време на първото беско въстание срещу римляни и одриси през 15 – 11 г. пр. н. е. По време на следващото голямо беско въстание през 26 г., описано от римския историк Тацит, са унищожени последните бески крепости. Бесите изчезват като военна сила. Остава само славата им на носители на най-древната вяра в света. Всички сме чували въпроса за яйцето и кокошката – кое е първично? Бесите са дали отговор. За тях яйцето е символ на Вселената. От черупката му се появяват Небето и Земята, а от вътрешността му се ражда бог Фанес, наречен по-късно от гърците Протогон – Първородният. От него се появяват всички по-късни богове.

След зараждането на християнството към земята на бесите тръгват лично най-известните християнски апостоли. Християнската община в гр. Филипи (до днешна Драма) е създадена от апостол Павел при посещението му там през 52 г. Там е бил и евангелистът апостол Лука през 58 г. Именно за траките, живеещи във Филипи, апостол Павел написва посланието към филипяните. Той създава и християнската община в селището, известно по-късно като Никополис ад Неструм (край днешното село Гърмен). Филипи и Никополис ад Неструм са до границата на земята на бесите. Апостол Павел не е успял да убеди бесите да приемат християнството, въпреки че Орфей и орфистите са проповядвали почти същото. Орфизмът и християнството са много близки. Познаващ влиянието на бесите върху духовната система на древния свят, апостол Павел е поръчал винаги да има мисионери в беските земи. Но те са приели християнството много по-късно. През 380 г. император Теодосий Велики издава едикт (указ) за обявяване на християнството за официална религия в империята. През 391 год. същият император издава втори едикт за забрана на всички други религии, освен християнството. Започват репресии срещу другите религии. Чак тогава усилията на епископ Никита Ремесиански, проповядвал десетилетия сред бесите, превел Библията на бески език, дават резултат. През 396 г. бесите приемат християнството. Библия Бесика, за която говори в своя проповед в Константинопол през 399 г. патриарх Йоан Златоуст, вероятно е четена в епископската раннохристиянска кръстокуполна трикорабна базилика Николица в Ракитово.

Днес земята на бесите, свещената земя на Сива-Дионис, е осеяна с останките на 32 манастира и 218 църкви, разрушени при помохамеданчването на Чепинското корито през 17 век. Осеяна е с руини от крепости, най-известната сред които е средновековната столица на Родопите Цепина.

На Цепина заедно с Деспот Слав, син на Тамара – сестра на царете Петър ІІ, Иван-Асен І и Калоян, е живяла съпругата му Маргарита-Изабела. Тя е едиствена дъщеря на втория латински император Анри Фландърски, брат на пленения от Калоян Балдуин Фландърски. Маргарита-Изабела умира при раждане и е погребана, според легендата, на отсрещния рид Каркария, където обичала да седи и да гледа към любимия й град Пловдив.

Най-важен сред старите тракийски-римски пътища е пътят от Никопулис ад Нестум през столицата на бесите Бесапара към Пловдив. Този път е наречен по-късно Виа Траяна. По него е преминал Алескандър Македонски преди похода му срещу трибалите през 335 г. пр. н. е. Тогава той посещава централното светилище на Сива-Дионис и получава прорицание, че ще завладее света.

 

Реклама
Банер